Огромно благодаря!

От малка се страхувам от зъболекари. Когато трябваше да седна на стола едва ли не спирах да дишам от ужас. Като по – голяма към страха се добави и недоверието. Често ми се случваше пломба да ми направи проблем 2-3 години след поставянето и. Когато след неуспешно лечение на кариес ми извадиха, цитирам „основен дъвкателен” зъб, си казах, че трябва да умирам, за да отида на лекар. Това се случи преди около 20 години. За толкова време съм ходила при различни зъболекари 5-6 пъти, но нито един от тях не обърна внимание на последиците от липсващия зъб. Случайността ме отведе при Д-р Иво Априлов. Имах нетърпими болки и ми трябваше спешно зъболекар. Реших да отида при който ми е най-близо до работа и вкъщи. Срещнахме се , прегледа ме и то не само болния зъб, а и съседния на липсващия от 20-тина години, защото беше почти оголен, костта почти стопена. Предложи ми няколко варианта за лечение, информира ме за предимствата и недостатъците на всеки и то без да ме „зарибява” за никой конкретно. Това ми хареса. Казах, че ще помисля. Мина време, излекувахме болния зъб, извадихме един мъдрец и същевременно градяхме отношения лекар – пациент. Поотпуснах се. Започнах да се чувствам по – спокойна и един ден просто взех решение, сама, без натиск, да си сложа имплант. Отново бях подробно информирана – през колко манипулации трябва да премина, какво точно ще се случи, какви ще са последиците, какво не трябва да правя и какво да правя и т.н.
Отидох на първата операция спокойна – бях пила успокоително. Всичко мина гладко . Прибрах се вкъщи пеша, дори си казах, че не е кой знае какво. След няколко часа упойката ми изтече и тук свършиха приятните емоции. Не изпитвах болка, а по скоро дискомфорт отвътре. Бузата ми се поду прилично, част от долната ми устна беше изтръпнала, не можех да се храня нормално. Бях предупредена за това, но друго си е да го изпиташ наистина. Минаха два -три дни, през които се подобрявах. Отидох на контролен преглед, всичко беше в рамките на нормалното. Назначена ми бе физиотерапия. Отокът започна да спада, с храненето се справях, но долната ми устна продължаваше да е изтръпнала и все едно имах „топче” под костта. На следващия преглед ми бяха изписани витамини и след няколко приема изтръпването почти изчезна.(Тук е мястото да кажа, че освен прегледите поддържахме връзка и по телефона. За протокола- никога не ми се беше случвало лекар да ми се обади, за да ме попита как съм! ) Остана си, обаче, онова чувство, че все още нещо не е както трябва. След време преминах през втората манипулация. Чак тогава всичко си дойде на мястото – и „топчето”, и изтръпването ги нямаше. Нямаше болка, нито оток, нищо. Отдъхнах си. Всичко се подреждаше по план. Другите процедури бяха тип козметични, съвсем леки. След последната си имах зъб, а и оголеният вече изглеждаше добре. Да, получиха ми се нещата. Сега мога да кажа, че всичко си е струвало, защото се усмихвам с пълна уста. Защото ми харесва, че полагам грижи за здравето си. Но най-вече си струваше, защото си върнах изгубеното преди 20 години доверие. Доверие, благодарение на което ще ходя и на профилактични прегледи и благодарение на което няма да се страхувам повече. И да, ако някога ми се наложи отново да премина през всичко това – няма да се поколебая, защото знам какво печеля.
За финал искам да пожелая на всеки да открие своя Д-р Иво Априлов, без значение в кое направление, а на моя Д-р Иво Априлов – огромно благодаря!

 

Share: